Archive for ноември, 2015

Забравете Wi-Fi. Идва 100 пъти по-бързата Li-Fi!

Интересът към Li-Fi технологията за обмен на данни с помощта на светлината (VLC) нараства експоненциално и съвсем скоро ще започнем да чуваме много повече за тази безжична технология за обмен на информация, която наистина може да замени познатата на всички Wi-Fi безжична връзка. В стерилни лабораторни условия бе постигната скорост от 224 Gb/s и очевидно потенциалът на Li-Fi е огромен и тази технология действително може да промени начина, по който се свързваме с Интернет.


За пръв път в света, Li-Fi бе използвана в реалния свят – в офиси и производствени сгради в столицата на Естония – Талин. Естонците съобщиха, че са постигнали в реални условия скорост от 1 GB/s, а това е 100 пъти по-бързо от средната скорост на безжичната Wi-Fi връзка в наши дни.

„Стартирахме няколко пилотни проекта в различни сектори на индустрията с използване на VLC технологията“ – каза Дийпак Солански, генерален директор на естонската компания Velmenni.

„Създадохме интелигентно осветление в промишлена среда, при което комуникацията и обменът на данни става с помощта на светлината. Подпомогнахме и друг пилотен проект, в който частна фирма използва Li-Fi мрежа за достъп до Интернет в офиса“.

Li-Fi е изобретена от професор Харалд Хаас от университета в Единбург, Шотландия през 2011 година, когато той демонстрира, че чрез светлината на само един светодиод е възможно предаването на далеч повече данни, отколкото чрез клетъчна кула. Ако се замислим, постигнатата в лабораторни условия скорост от 224 Gb/s е действително голяма – това са 18 филма с размер 1,5 GB всеки от тях, които могат да се изтеглят само за една секунда.

Li-Fi технологията използва обмен на данни с помощта на видимата светлина (Visible Light Communication, VLC) – електромагнитно излъчване с честота от 400 до 800 THz. Използва се кодиране, което малко напомня на Морзовата азбука – включване и изключване на светлина по определен начин, даващ възможност за обмен на двоичен код.

Скоростта на превключване на светодиодите е много голяма и по принцип е невъзможно да се забележи от човешкото око.
Ползата от Li-Fi технологията пред Wi-Fi, освен със значително по-голямата скорост за обмен на данни е и това, че светлината не преминава през стени, като по този начин комуникацията е по-надеждна и има по-малко смущения между безжичните устройства.

Li-Fi навярно няма толкова бързо да измести Wi-Fi и през следващото десетилетие двете технологии могат да се използват заедно и да се допълват, за да се постигне по-надеждна и ефективна комуникация.

Компютърни експерти от целия свят работят върху създаване на евтини Li-Fi устройства. Миналия месец се появи информация, че професор Хаас и неговия екип са основали компанията PureLiFi, която предлага plug-and-play устройства със защитена Li-Fi връзка, осигуряващи скорост от 11,5 MB/s. Френската Oledcomm съобщи, че започва внедряването на собствена Li-Fi технология в болниците.

Ако въвеждането на Li-Fi технологията в Естония се окаже удачно, напълно е възможно съвсем скоро да се сбъдне мечтата на професор Хаас за осигуряване на достъп до Глобалната мрежа чрез светодиодни лампи в домовете.
„Всичко, което трябва да се направи е един малък чип за всяко светодиодно осветително устройство, който ще комбинира и двете функции: осветяване и безжичен пренос на данни“ – зави Хаас. В бъдеще ще имаме не просто 14 милиарда лампи, а 14 милиарда Li-Fi устройства, които ще осигурят един по-чист, по-зелен свят и дори по-светъл свят.

Наистина можем да кажем: „Съжаляваме Wi-Fi. Имахме добри моменти заедно“.

Създателят на USB не взел и цент за откритието си

Вчера една от най-използваните технологии днес – Universal Serial Bus или USB – навърши 20 години. И независимо от силата на облака, USB технологията се използва в над 10 милиарда устройства всекидневно, не само да съхранява данните ни и скъпите ни спомени, но и да свързва различни устройства, премахвайки нуждата от оплетените кабели и улесняваща живота ни. Кой е човекът зад USB технологията – виновникът за това страхотно удобство?

Еджей Бхат (Ajay Bhatt), участвал дейно в създаването на още няколко иновации, между които AGP (Accelerated Graphics Port) и PCI Express, понастоящем заема позицията на главен системен архитект към Intel, компанията, от която е част от 1990г. насам, не е изкарал и цент от откритието си, но това не е проблем за него, предава Business Insider. „Не правя тези неща за пари. Направих това, за да внеса промяна, и знаете ли, не е толкова често някой да получи възможност да внесе голяма промяна“, коментира пред изданието Бхат.

Между другото, USB технологията не е докарала печалба за никого. Това е така, тъй като всички патенти за технологията са държани от Intel, като те именно подкрепят идеята на Бхат, а след това я откриват без да искат плащането на лицензии за използване и внедряването ѝ. Любопитно е също така че много компании – между които Apple и Microsoft – не приемат доверчиво технологията, поне в началото. И все пак, независимо, че именно Intel първи подкрепят технологията и започват да вграждат поддръжка за нея в своите чипове, първите устройства с поддръжка на USB са iMac G3 на Apple от далечната вече 1998г. Следват Microsoft, които решават, че такава ще бъде осигурена във второто издание на Windows ’98.

Всъщност зад скромността на Бхат стои проста идея. „Ако компютрите са лесни за използване устройства, това би помогнало на Intel да продава повече чипове. Това е нещо много по-голямо от това, което Intel видяха. С разпространението на технологията, ние просто ще получаваме по-голяма част от всичко това, и това ни удовлетворява“, коментира Бхат.

Интересен отговор Бхат дава на въпроса, вижда ли технология, която е толкова значима, колкото USB. „Стилусът“, уверява Бхат. Понастоящем той работи с 35 компании, които се опитват да развият стандарт, който да позволи стилусите да работят по правилата на обща технология, така че стилусите на Apple да работят с Microsoft Surface и обратното. Дано успее!

Честит рожден ден USB (на патерица) и благодарим, господин Бхат!

Онлайн магазин:

Kalset.com във Facebook
Времето в Перник

Kalset.com ® 2010-2016. Всички права запазени.